Камень Го спросил своего товарища по группе: друг! Что там за доской?
Разве ты не знаешь? – ответили ему камни, – там за доской ничего нет, ни разметки, ни линий, ни белых. Там нет правил. Так говорили наши предки, а они знали больше нашего.
Но я слышал, что откуда-то оттуда, из-за доски, мы приходим сюда, на эту доску! – не сдавался первый камень.
Да, нас кто-то ставит сюда, но мы называем это Рождением. Многое зависит от наших инвидуальных особенностей, кармы. Ты сам бы не стоял на этом пункте, если бы ты был устроен по другому, а не так, как ты устроен сейчас. Не заморачивай себе голову, занимайся тем, чем должен заниматься камень – удерживай свободные и занятые дамэ.
PS
Константин Байрактаров
перевел эту легенду на Болгарский. Вот, что у него получилось:
«Един камък попитал съседния камък: – Приятел! Какво има отвъд дъската?
- Нима ти не знаеш? – отвърнали му останалите, – отвъд дъската няма нищо, нито пресечни точки, нито линии, нито бели, нито черни. Отвъд няма правила. Така са ни учили нашите предци, а те са знаели повече от нас.
- Но аз съм чувал, че някой ни поставя тука, и идваме някъде из отвъд и попадаме тук, на тази дъска.
- Да, някой ни поставя тука, но казваме, че така се раждаме. – рекъл най-старият камък, – А от нашите заложби се определя и мястото ни. Ти самият не би стоял на тази пресечна точка, ако не ти е било това предзададено в твоята съдба, карма, способности и т.н. Ти просто не би могъл да бъдеш другаде, а точно тук. Затова не си мъчи ума по тези трудни метафизични въпроси, а се занимавай с това, с което трябва да се занимава един камък в Го – стой на пресечната си точка и удържай набелязаната територия.»
